Smil Photography

понеделник, 14 март 2011 г.

Някъде в тропическата джунгла на подсъзнанието му изникна пеперудата на съмнението

"Някъде в тропическата джунгла на подсъзнанието му изникна пеперудата на съмнението и се опита да размаха крилца, без изобщо да подозира какво твърди теорията на хаоса за подобни явления.."

Тери Пратчет, "Малки богове"

   Фотограф : Смилена Митова
   Гримьор: Вероника Скорданова
   Модел: Доротея Янева

За мен красиво е всичко, което ми е достатъчно безразлично, да ми позволи да видя нещо друго на неговото място

"За мен красиво е всичко, което ми е достатъчно безразлично, да ми позволи да видя нещо друго на неговото място"

Борис Виан

   Фотограф : Смилена Митова
   Гримьор: Вероника Скорданова
   Модел: Надежда Спасова

понеделник, 7 март 2011 г.

Честит празник на всички нежни души! Подчинете се на жълтия знак :)

"-Тя носеше отвратителни, тревожни жълти цветя. Дявол ги знае как се казват, но, кой знае защо те първи се появяват в Москва. Тези цветя много ярко се открояваха върху черното и пролетно манто. Тя носеше жълти цветя! Лош цвят. Тя сви от Тверская в една пряка и тогава се обърна. Знаете къде е Тверская, нали? По Тверская минаваха хиляди хора, но аз ви уверявам, че тя видя само мен и ме погледна не само тревожно, но дори някак болезнено. Порази ме не толкова нейната красота, колкото безкрайната, невиждана самотност в очите и! Подчиних се на жълтия знак и също свих в пресечката, тръгнах подире и.Вървяхме безмълвно по кривата скучна уличка, аз по единия тротоар, тя по другия. Представете си, по уличката нямаше жива душа. Измъчвах се, защото ми се стори, че трябва да я заговоря,а се боях, че няма да произнеса нито дума и тя ще си отиде и никога вече няма да я видя. И, представете си, изведнъж заговори тя:
-Харесват ли ви моите цветя?
Добре помня как прозвуча гласа и, доста нисък, но пресеклив и колкото и да е глупаво, стори ми се, че ехото отекна в уличката и се блъсна в мръсната жълта стена. Аз бързо минах на нейния тротоар и докато я приближавах отговорих
- Не.
Тя ме погледна учудено, а аз изведнъж и съвсем неочаквано, разбрах, че цял живот съм обичал именно тази жена!...."Майстора и Маргарита" Михаил Булгаков

Smil Photography

неделя, 6 февруари 2011 г.

Една седмица до 14-ти февруари. Броенето започна...

Една седмица до 14ти февруари. Броенето започна, навсякъде меченца, сърчица, напомнящи, че някой някъде мисли за теб или че никой никъде не се сеща за теб.
Къде е моето дърво, моето сърце, моята надежда за чистата любов, а не просто регистрирането на следващото разбито сърце...

Фотограф Смилена Митова

Модел Лия

събота, 22 януари 2011 г.

Бягаме от времето, а то лети след нас. Чакаме промяната, а тя чака нас ..

Бягаме от времето, а то лети след нас. Чакаме промяната, а тя чака нас .. Времето не може да се пести, то просто трябва да се живее . . .
Не поглеждай назад към миналото и не съжалявай, че си е отишло. И не се тревожи за бъдещето, което ще дойде. Живей в настоящето и го направи толкова хубаво, че да си струва разбитото сърце.

/Айда Скот Тейлър/

Smil Photography

Модел: Лия

Фотограф: Смилена Митова

събота, 8 януари 2011 г.

Понякога седя и си мисля…а понякога просто си седя

Понякога седя и си мисля…а понякога просто си седя
Понякога седя и си мeчтая…а понякога просто скучая
Понякога седя и те мразя... а понякога просто се мразя
Понякога седя и желая... а понякога просто дерзая

Автор на текста
Смил

Smil Photography

Модел: Величка

Фотограф: Смилена Митова

събота, 11 декември 2010 г.

Розата без бодли не е никога напълно облечена, както човекът без усмивка

"От милиони години цветята произвеждат бодли. От милиони години овцете въпреки това ядат цветята. И не било сериозно да искаш да проумееш защо цветята се мъчат да произвеждат бодли, които никога не служат за нищо? Не била важна тая война между овцете и цветята? Това не било по-сериозно и по-важно от сметките на някой дебел червен господин? И ако аз зная едно-единствено цвете в света, което не съществува нийде другаде освен на моята планета, а една малка овца може някоя сутрин ей така, без да разбира какво върши, да го унищожи из един път — това не било важно.
Той се зачерви и сетне продължи:
—Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милионите и милиони звезди, стига ти да погледнеш звездите, за да бъдеш щастлив. Мислиш си: „Моето цвете е там някъде…“ Но ако овцата изяде цветето, за тебе сякаш всичките звезди угасват! И това не било важно, така ли?"
/Из "Малкият принц" на Антоан дьо Сент Екзюпери/